Monday, March 19, 2012

Ладна и лизгава




Понекогаш си мислам: губам осет, еднаш засекогаш јас душа загубив.
Понекогаш си мислам: целиот свет чека јас да свршам и да си заминам.
Понекогаш си мислам: губам осет, еднаш за секогаш јас душа загубив.
Јас играм во круг и бројам до три - добриот доктор сè ми дозволи.

А зошто си толку ладна и лизгава? Јас те замислував...
Зошто си ти?

Сè што имаш ти е празнина, но како да ти објаснам,
дека ти секој божји ден остануваш во себе заклучен?

Куди ме. Суди ме. Среде ноќ со пиштол убиј ме.
Нема да се смени судбина.

Сè што сакам е да си одиш, не сакам да знам што нудиш.
Оди си, остај ме!

А зошто си толку ладна и лизгава? Јас те замислував...
Зошто си толку ладна и лизгава? Ти си лизгава, ти си лизгава!
Ти си ли ли ли ли ли ли ли ли лизгава!
Ти си лизгава, ти си лизгава.
А ти си ли ли ли ли ли ли ли ли лиииииииииии...

Сè што толку добро кажа, пиши го на дланка.
Поднеси молба со таксена марка.
Па ќе ја разгледаме...
А дали книжка имаш?
Компромати наши дали да ги примаш.

Јас сум овде судија, јас сум овде газда.
Јас сум твоја судбина: ќе ти пишам празна!

А зошто си толку ладна и лизгава? Јас те замислував...
Зошто си толку ладна и лизгава? Ли ли лизгава!
Зошто си ти?




No comments:

Post a Comment